CRT (Cathode Ray Tube - Катодно-лъчева тръба)

Основния компонент на CRT мониторите е електронно-лъчевата тръба (ЕЛТ) или още наричаната катодно-лъчева тръба. От нея идва както името на тези монитори, така и големият им размер.

ЕЛТ служи за преобразуване на електрическия сигнал във видима светлина. За целта нагревателят нагрява катода и от него започват да се отделят електрони, които се ускоряват и фокусират от Анод1 и Анод2. Самото фокусиране се осъществява като се регулира напрежението на първия анод. Така се получава нашият електронен лъч. Следва промяна на неговата посока или от вертикални и хоризонтални пластини (както е на фигурата) или с помощта на магнитно поле. При използването на пластини вертикално отклоняващите определят на кой ред от екрана ще попадне лъчът, а хоризонтално отклоняващите - на коя колона. Ако се използва магнитно поле имаме два случая - с магнитна бобина или с постоянен магнит. Магнитната бобина променя посоката на лъча чрез промяна на своето напрежение, а постоянния магнит го прави чрез промяна на положението си. Използването на магнитно поле позволява отклоняване на лъча на по-голям ъгъл (до 110 - 120 градуса), а това от своя страна довежда до направата на по-къси тръби, заемащи по-малко място.
Електронно-лъчева тръба

Вече си имаме ускорен, фокусиран и преместен електронен лъч. Щом говорим за цветен монитор значи имаме три лъча - за трите основни цвята (RGB - Red, Green, Blue - Червен, Зелен, Син). Сега вече дойде време тези три лъча да "ударят" вътрешната част на екрана. Но как се получават светлината и цветовете, които виждаме ние? С тази задача се заема луминофорът. При сблъсъка с електроните, с които го "бомбандираме", той се засветява. Този сблъсък обаче довежда до допълнително избиване на вторични електрони, които са не само ненужни, но и пречат. Те наелектризират екрана отрицателно и той почва да отблъсква идващите електрони. За да не се случи това тук се намесва графитът, с който е покрита вътрешността на тръбата. Графитът се свързва електрически с втория анод и служи както за отвеждане на вторичните електрони, така и за изолация от външни смущения.

Всеки от трите електронни лъча "удря" по един субпиксел от един пиксел на екрана. Цветът на определен пиксел зависи от силата, с която светят отделните му субпиксели.

Пътят на електронния лъч За да се получи едно изображение трите лъча обхождат всички пиксели от екрана ред по ред. На картинката отдясно можете да видите техния път. Този начин за изобразяване се нарича растерен (Raster Scan). Когато електронните лъчи се движат по синята линия те предизвикват засветяването на пикселите, а когато се връщат по цикламената линия тяхната сила е рязко намалена и те не засветяват никакви пиксели. Този процес на обхождане на целия екран (отгоре до доло ред по ред) се извършва много бързо и незабележимо за човешкото око - зависимост от честотата на монитора (60Hz(херца) - 60 пъти (целия екран) в секунда, 75Hz - 75 пъти в секунда и т.н.). Честотата или "refresh rate" зависи пряко от резолюцията на монитора. При по-висока резолюция поддържаната честота намалява. Максималната поддържана резолюция на един CRT монитор се определя от физическия брой на пикселите които съдържа (например ако максималната му резолюция е 1280(хоризонтал)х1024(вертикал), то той съдържа 1280х1024=1 310 720 пиксела). Когато закупувате CRT монитор трябва да проверите какви честоти на какви резолюции поддържа той. За безпроблемна работа (без трептене) е нужно 15 инчов монитор да работи на резолюция 800х600 и честота 85Hz едновременно, 17 инчов на 1024х768 и 85Hz, а 19 инчов на 1280х1024 и 85Hz. Не е фатално да работите на честота 75Hz, но е по-неприятно и дразнещо. Друга характеристика, която можете да срещнете е междуточково разстояние (dot pitch). Това е най-малкото разстояние между два субпиксела с еднакъв цвят. Измерва се в милиметри. Колкото е по-малко - толкова по-ясно и отчетливо изображение се получава.